Чревната микробиота се състои от всички микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички), които населяват стомашно-чревния тракт. Геномите на всички тези клетки се означават като „микробиом“, а човешкият микробиом се състои от около 100 трилиона микроби.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които прилагани в определени количества, имат известни ползи за здравето. Пребиотиците от своя страна са несмилаеми хранителни съставки, които служат като „храна“ на бактериите в чревния тракт. Микроекологията в червата (микробиота и нутриенти, които хранят всички тези микроорганизми) е динамична и се променя под действието на различни фактори. Така например, приемът на голямо количество инулин стимулира растежа на определени бифидобактерии, оказващи ефект върху чревната перисталтика. Следователно, чрез консумацията на определени храни- пребиотици, може да се стимулира растежа на полезните бактерии, които от своя страна повлияват функцията на червата.
За първи път определението за пребиотици е въведено от Гибсън и Роберфройд (Gibson и Roberfroid) в Journal of Nutrition през 1995 г – несмилаеми хранителни съставки, които влияят благоприятно на гостоприемника чрез селективно стимулиране растежа или активността на определен брой бактерии в дебелото черво. В последствие това определение търпи модификации, но най- просто казано, пребиотиците са храна за бактериите в чревния тракт. За повечето от нас е известно,че фибрите играят ролята на пребиотици.
Не всички фибри обаче имат свойствата на пребиотици. За да успееят да изпълнят финцията си на такива, те трябва да преминат през стомаха до дебелото черво без да бъдат разградени и усвоени. Достигайки до него те претърпяват процес на ферменртация и стимулират растежа и активността на определени бактерии. Съществуват много видове пробиотици, но повечето спадат към олигозахаридите.
Значението на миркобиома
Редица фактори влияят върху състава на чревната микрофлора. Тези фактори включват фиозиологични условия на гостоприемника (възраст, стрес, здравословен статус), състава на диетата, лечение с антибиотици и др.
Приемът на достатъчно пробиотици и пребиотици е важен за поддържането на баланса на чревната микрофлора, за оптималната функция на чревната перисталтика. Все повече в научните среди се говори за ролята на микробиома за благосъстоянието на целия организъм.
Съставът на чревната микрофлора се променя и обогатява през първите няколко години от живота. Според проучвания нарушаването на нейното развитие е свързано с проявата на някои заболявания в по-късен етап от живота, в това число възпалителни чревни заболявания, наднормено тегло и затлъстяване, захарен диабет, аутизъм и др.
Morton, J.T., Jin, DM., Mills, R.H. et al. Multi-level analysis of the gut–brain axis shows autism spectrum disorder-associated molecular and microbial profiles. Nat Neurosci 26, 1208–1217 (2023). https://doi.org/10.1038/s41593-023-01361-0
Все повече се говори и за връзката между централната и ентераалната нервна система, както и значението на микробиома при различни заболявания като Алцхаймер, аутизъм, депресия и др. Връзката черва-мозък се осъществява с участието на автономната нервна система, чревната нервна система, невротрансмитери и хормони, като серотонин.
Morton, J.T., Jin, DM., Mills, R.H. et al. Multi-level analysis of the gut–brain axis shows autism spectrum disorder-associated molecular and microbial profiles. Nat Neurosci 26, 1208–1217 (2023). https://doi.org/10.1038/s41593-023-01361-0
Нарастващ брой проучвания показват, че пациентите с депресия страдат и от синдром на раздразненото черво.
Съществуват данни, че при голяма част от децата с разтройства от спектъра на аутизма се наблюдава дисбиоза и гастроинтестинални симптоми като диария или констипация, повръщане, коремни болки. Интересен е фатът, че наличието на патогенни бактерии, по-точно Clostridium tetani, се свързва с повишен риск от развитие на разстройства от аутистичния спектър. Проучва се и ефекта от прилагането на пробиотици при такива деца, необходими са обаче още рандомизирани клинична изпитвания, за да се потвърди ефективността на пробиотиците, както и да се определят подходящите щамове и доза.
Хранителни източници на пробиотици и пребиотици
Препоръчителния дневен прием на фибри с храната е между 25- 30 грама. Установено е , че за всеки 100 гр въглехидрат, претърпял ферментация в дебелото черво, се произвеждат около 30 гр полезни бактерии.
Ествествени източници на пробиотици са ферментиталите храни. Така например българското кисело мляко е известно със свойствата си на пробиотик поради уникалния си състав на млечно-кисели бактерии, представени от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus termophilus Поради това е чудесно да включим в диетата си прием на традиционно кисело мляко. Трябва да имаме предвди, че количеството и видът на щамовете в индустриалното кисело мляко могат да варират.
Други храни, източници на пробиотици, характерни за нашите ширини, са киселото зеле, туршиите, преминали естествена ферментация.
Пребиотиците от своя страна се съдържат в храните, богати на несмиалаеми фибри: зеленчуци като артишок, лук, аспержи, в чесъна, в зърнени култури като овес и ечемик, боб, леща, соя, храни съдържащи инулин, като корен от цикория.
Прием на пробиотици като добавки
Употребата на пробиотици и пребиотици придоби голяма популярост през последните десетилетия. Какъв пробиотик да се използва при различни клинични състояние обаче все още не е напълно ясно. В тази връзка през 2006г Йел съвместно с Харвард формират препоръки за употребата на пробиотици, съдържащи определени щамове при конкретни състояния, като антибиотик-асоциирана диария, синдром на раздразнено черво и др. Така например в препоръките се цитира проучване на Хиксон, според което L. bulgaricus, L. casei и Str. thermophilus помагат за намаляване честотата на диаричните епизоди при възрастни. Необхдими са обаче още проучвания, които да докажат ефекта от прилагането на пробиотици при заболявани на стомашно-чревния тракт.
Източници на информация:
- Floch MH. Prebiotics, probiotics and dietary fiber. In: Buchman AL, ed. Clinical Nutrition in Gastrointestinal Disease. 2006:123–139. Thorofare, NJ: Slack Inc. [Google Scholar]
- Floch MH, Kim AS. Probiotics: A Clinical Guide. 2010 Thorofare, NJ: Slack Inc1. [Google Scholar]
- Gibson GR, Roberfroid MB. Dietary modulation of the human colonic micro-biota: introducing the concept of prebiotics. J Nutr. 1995;125(6):1401–1412. [PubMed] [Google Scholar]
- Neish AS. Microbes in gastrointestinal health and disease. Gastroenterology. 2009;136(1):65–80. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
- Morton, J.T., Jin, DM., Mills, R.H. et al. Multi-level analysis of the gut–brain axis shows autism spectrum disorder-associated molecular and microbial profiles. Nat Neurosci 26, 1208–1217 (2023). https://doi.org/10.1038/s41593-023-01361-0
- Taniya MA, Chung HJ, Al Mamun A, Alam S, Aziz MA, Emon NU, Islam MM, Hong SS, Podder BR, Ara Mimi A, Aktar Suchi S, Xiao J. Role of Gut Microbiome in Autism Spectrum Disorder and Its Therapeutic Regulation. Front Cell Infect Microbiol. 2022 Jul 22;12:915701. doi: 10.3389/fcimb.2022.915701. PMID: 35937689; PMCID: PMC9355470.
