Автор: д-р Калина Топузова, лекар-специализант по ендокринoлогия и болести на обмяната
Според данни на световната здравна организация затлъстяването при децата се увеличава все повече и се превръща в пандемия. Това несъмнено стряска голяма част от майките и ги кара сериозно да се замислят с какво хранят децата си. Факта, че прекомерният прием на мазнини, се свързва с повишен риск от свръхтегло и затлъстяване предизвиква объркване. Днес, поради този страх от мазнини, виждаме, че от 12-месечна възраст повече от 80% от децата имат прием на липиди, по-нисък от средния препоръчителен. Безспорно най-пълноценната храна за новороденото бебе е майчината кърма. Проблемите настъпват в периода на захранване на кърмачето тъй като захранващите храни често нямат необходимата хранителна стойност. Възникват множество въпроси относно това, необходимо ли е бебето и малкото дете да получават с храната допълнителни мазнини, от каква възраст, какви количества, какви мазнини да предпочитаме?
Темата е изключително актуална и затова искам да започна със спецификата на нуждата от мазнини при бебетата и малките деца. Развитието на бебето е сложен процес. Най – голямата особеност при тях, веднага след раждането е изключително бързото нарастване на телесната маса, ускорено е развитието и съзряването на всички органи и системи на организма, особено на мозъка, имунната и храносмилателната система.
Каква е ролята на мазнините за развитието на подрастващия организъм?
- Те са източник на енергия и следователно на калории, необходими за добър растеж. Бързият растеж на кърмачетата и малките деца определя по-големите потребности от енергия на килограм тегло в сравнение с тези при по-големите деца и възрастните индивиди. Дете на 2 години има нужда дневно от 1100 калории като присъствието на мазнините в калорийния прием на ден е 45-50% . Дете между 3 и 6 години има нужда дневно между 1200 и 1700 калории, като 35 – 40% от енергийния прием се доставя от приетите мазнини.
- Те помагат на мозъка да се развива. Мозъкът се състои от около една трета мазнини. При раждането на бебето средното му тегло е около 400 грама, докато около 3-годишна възраст достига до 1200 грама, което означава, че нарастването през първите три години е с 800 грама, което е огромен скок. Тези факти обясняват и изключителната нужда през този период от включването на мазнини в менюто, като с най-голямо значение е DHA или омега-3.
- Те допринасят за развитието централната нервна система, като допринасят за изграждането на клетъчните мембрани. DHA играе роля в развитието на мозъка и нервите на вашето бебе. Осигурява флуидността на мембраните и еластичността на съдовете, регулира напрежението и подпомага предаването на нервните импулси.
- Друга важна биологична роля на полиненаситените мастни киселини е това, че те се явяват предшественици на голям брой физиологично активни хормоноподобни субстанции в организма (ейкозаноиди), които са включени в регулацията на кръвосъсирването, кръвното налягане, мускулните съкращения, имунната функция и възпалителния отговор на организма.
- Мазнините имат отношение и за достатъчното усвояване на мастноразтворимите витамини – А, Д, Е, К.
- Те играят роля в растежа на ноктите, косата и др.
- Те осигуряват основно усещане за ситост, за да се изключи похапването между храненията.
Сега, когато знаете колко важни са мазнините за развитието на бебето и малките деца ще ви запозная накратко с тяхната структура и видове. Тази информация е важна , за да различавате „добрите“ от „лошите‘‘ мазнини и да разчитате правилно етикетите на хранителните продукти за вашите деца.
Всяка молекула мазнина е изградена от две части: гръбнак от глицерол и три опашки от мастни киселини. Мастните киселини в зависимост от химичната си структура биват наситени и ненаситени.
Ненаситените могат да бъдат мононенаситени и полиненаситени. Полиненаситените са полезни за здравето, съдържат се най- вече в растителните масла като рапично, соево масло получават се от ядки, семена. Обикновено са течни при стайна температура. Полиненаситените мастни киселини са важен елемент от структурите на клетъчните мембрани, като осигуряват тяхната цялост и имат важна роля в техните функции. Мононенаситените мастни киселини се съдържат в зехтина. Важно за тях е, че са по-устойчиви на окисление.
Когато говорим за мазнините като изключително важна част от храненето на кърмачетата и малките деца, трябва да обърнем внимание на храните, които осигуряват есенциални (незаменими) мастни киселини, тъй като те не се синтезират в човешкия организъм. Това са незаменимите мастни киселини омега-3 и омега-6, като тяхното съотношение трябва да бъде 1 /омега-3/ : 3 / омега-6/. Омега-3 мастни киселини се съдържат най-вече в океанската риба, в някои семена като чия, в яйцата, в ореховото масло. Омега-6 се съдържат в повечето растителни масла и лененото семе. Есенциалните мастни киселини са важни за синтеза на фосфолипиди, простагландини, на някои дълговерижни полиненаситени мастни киселини като арахидонова и докозахексаенова. Те са необходими за оптималното развитие и дейност на нервната система, когнитивните възможности, ретината и функциите на очите. Те присъстват в състава на адаптираните млека.
Наситените мазнини имат животински произход , съдържат се в червените меса, сирене, масло и са в твърдо състояние. Тяхната употреба при децата трябва да бъде строго контролирана. Прекомерната им употреба впоследствие крие рискове за здравето на сърцето и кръвоносните съдове.
С огромно внимание трябва да подходим към съдържанието на трансмазнини в хранителни продукти „предназначени“ за деца. Те се получават при процеса хидрогениране, който се състои в насищане на ненаситените мастни киселини с водородни атоми при което двойните връзки в тях се превръщат в наситени. Целта на хидрогенирането е да се втвърдят течните растителни мазнини, в резултат да се повиши точката им на топене, което ги прави подходящи за използване при печене за производството на сладкарски и тестени изделия, удължава срока им на годност и дава възможност бъдат използвани многократно при пържене. Редица проучвания доказват, че транс мазнините имат много отрицателни ефекти върху човешкото здраве, като увеличават риска от инсулинова резистентност и диабет, висцерално затлъстяване, някои видове рак, стерилитет, ендометриоза, депресия, болест на Алцхаймер и др. Тези вредни мазнини са широко разпространени и се съдържат в редица пакетирани храни с лесен достъп до децата: солети, бисквити, сладкарски изделия, банички, в храната, която предлагат веригите за бързо хранене.
Изобилието от хранителни продукти в съвременния свят дава много възможности за пълноценно хранене, но крие и много рискове за здравето на подрастващите. Правете добрия избор и търсете баланса в комбинацията на основните макронутриенти. Вашата култура на хранене е гаранция за здравето на вашите деца!
Източници на информация:
Vermunt S.H., Mensink R.P., Simonis A.M. & Hornstra G. (1999) Effects of age and dietary n‐3 fatty acids on the metabolism of [13C]‐alpha‐linolenic acid. Lipids 34 (Suppl.), S127
Yuhas R., Pramuk K. & Lien E.L. (2006) Human milk fatty acid composition from nine countries varies most in DHA. Lipids 41, 851–858.
Vermunt S.H., Mensink R.P., Simonis A.M. & Hornstra G. (1999) Effects of age and dietary n‐3 fatty acids on the metabolism of [13C]‐alpha‐linolenic acid. Lipids 34 (Suppl.), S127
Uauy R. & Dangour A.D. (2009) Fat and fatty acid requirements and recommendations for infants of 0–2 years and children of 2–18 years. Annals of Nutrition & Metabolism 55, 76–96.
Salem N., Jr , Pawlosky R., Wegher B. & Hibbeln J. (1999) In vivo conversion of linoleic acid to arachidonic acid in human adults. Prostaglandins, Leukotrienes, and Essential Fatty Acids 60, 407–410
Oken E., Wright R.O., Kleinman K.P., Bellinger D., Amarasiriwardena C.J., Hu H. et al (2005) Maternal fish consumption, hair mercury, and infant cognition in a U.S. Cohort. Environmental Health Perspectives 113, 1376–1380
