Автор: д-р Калина Топузова, лекар-специализант по ендокринология и болести на обмяната
Възпалителните процеси са нормална реакция и защитен механизъм на организма от първа линия в отговор на увреждане или инфекция. Целта е нашето тяло да разпознае, унищожи и елиминира всички вещества, които са му чужди, както и да стимулира процеса на оздравяване. Възпалителните процеси могат да бъдат предизвикани от различни фактори, включително инфекции, наранявания, токсини, дългосрочно излагане на дразнители като промишлени химикали, замърсен въздух или цигарен дим. Те могат да бъдат класифицирани по различни начини в зависимост от причината, продължителността и засегнатите тъкани. Според продължителността те се разделят на:
Остри възпаления: Краткотрайни, обикновено с бързо начало и кратка продължителност (дни до седмици). Характеризират се с болка, зачервяване, подуване и топлина.
Хронични възпаления: Дълготрайни, често с бавно начало и продължителност месеци до години. Могат да доведат до трайни увреждания на тъканите. Някои случаи на хронично възпаление нямат ясна основна причина.
Основни хронични възпалителни заболявания и техните симптоми.
Въпреки че възпалението е полезна реакция на тялото ни, то може да бъде проблематично, когато стане хронично или се появи по грешни причини. Хроничното възпаление уврежда тъканите с течение на времето и може да доведе до много неинфекциозни клинични нарушения, включително сърдечно-съдови и невродегенеративни заболявания, затлъстяване, диабет, някои видове рак. Например, двете най-често срещани възпалителни заболявания на червата са болестта на Крон и улцерозният колит, които заедно засягат приблизително 7 милиона души по света, а в България около 10–15 души на 100 000.
- Болестта на Крон може да засегне цялата дължина на храносмилателния тракт, като в почти всички случаи се засяга крайната част на тънкото черво. Човек с болестта може да изпитва периоди без симптоми, редуващи се с обостряния, характеризиращи се с тежки симптоми като коремна болка, диария, загуба на тегло, кървене от ректума.
- Улцерозният колит е хронично възпалително заболяване, което засяга предимно дебелото черво и ректума. Подобно на други възпалителни състояния, то може да причини обостряния, като диария, коремни спазми и болка, кръв в изпражненията, които се появяват и изчезват.
- Астмата е хронично заболяване, засягащо белите дробове. Състоянието причинява периодично възпаление, което стеснява дихателните пътища и засяга способността на човек да диша. Астмата може дори да причини респираторен дистрес. Обикновено започва в ранна детска възраст.
- Псориазисът е кожно заболяване, което най-често причинява дебели, люспести петна по повърхността на кожата. Смята се, че между 10 и 30% от хората, засегнати от псориазис, впоследствие развиват псориатичен артрит.
- Ревматоиден артрит. Тази форма на артрит засяга предимно ръцете и китките, но може да засегне и всяка става в тялото. Възпалението, което съпътства ревматоидния артрит, може да засегне и органи, включително очите, белите дробове и сърцето.
Това е само част от най-често срещаните хронични възпалителни заболявания. Те са дълготрайни състояния, които могат да имат значително влияние върху качеството на живот на засегнатите хора. Изискват дългосрочно лечение и управление, за да се контролират симптомите и да се предотвратят усложненията.
Как да се диагностицира хронично възпаление?
Диагностицирането на хронично възпалително заболяване не винаги е лесна задача. Различните състояния могат да споделят сходни симптоми. Вашият лекар е този, който може да осъществи диагностицирането на базата на:
- Медицинска анамнеза
- Физически преглед
- Лабораторни тестове
- Образна диагностика
Правилното лечение на възпалителните процеси е от съществено значение за избягване на дългосрочни усложнения. Противовъзпалителните лекарства обикновено се използват за контрол на възпалението и облекчаване на симптомите на възпалителна криза. Въпреки това, справянето с хроничното възпаление често изисква по-цялостен, дългосрочен подход, включително промени в начина на живот.
Източници на информация:
Petagna, L., Antonelli, A., Ganini, C., Del Chierico, F., Reddel, S., Fiocchi, C. and Putignani, L., 2020. Pathophysiology of Crohn’s disease inflammation and recurrence. Biology Direct, 15(1), p.23. Available at: https://doi.org/10.1186/s13062-020-00280-5
Friedrich, M., Pohin, M. and Powrie, F., 2019. Cytokine networks in the pathophysiology of inflammatory bowel disease. Immunity, 50(4), pp.992–1006. Available at: https://doi.org/10.1016/j.immuni.2019.03.017
Zundler, S. and Neurath, M.F., 2015. Pathogenesis and treatment of inflammatory bowel diseases: new insights into molecular pathways and targeted therapy. Clinical and Experimental Immunology, 180(2), pp.241–248. Available at: https://doi.org/10.1111/cei.12506
Graham, D.B. and Xavier, R.J., 2020. Pathway paradigms revealed from the genetics of inflammatory bowel disease. Nature, 578(7796), pp.527–539. Available at: https://doi.org/10.1038/s41586-020-2025-8
Ananthakrishnan, A.N., 2015. Epidemiology and risk factors for IBD. Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 12(4), pp.205–217. Available at: https://doi.org/10.1038/nrgastro.2015.34
Rogler, G., 2020. Resolution of inflammation in inflammatory bowel disease. Lancet Gastroenterology & Hepatology, 5(6), pp.521–530. Available at: https://doi.org/10.1016/S2468-1253(19)30416-9
Ungaro, R., Mehandru, S., Allen, P.B., Peyrin-Biroulet, L. and Colombel, J.F., 2017. Ulcerative colitis. Lancet, 389(10080), pp.1756–1770. Available at: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(16)32126-2
Baumgart, D.C. and Sandborn, W.J., 2012. Crohn’s disease. Lancet, 380(9853), pp.1590–1605. Available at: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(12)60026-9
Khor, B., Gardet, A. and Xavier, R.J., 2011. Genetics and pathogenesis of inflammatory bowel disease. Nature, 474(7351), pp.307–317. Available at: https://doi.org/10.1038/nature10209
Pararasa, C., Zhang, Y., Tull, T. and Griffiths, H.R., 2020. Novel insights into resolution of inflammation: implications for colitis and IBD. Free Radical Biology and Medicine, 153, pp.206–216. Available at: https://doi.org/10.1016/j.freeradbiomed.2020.03.004
