Автор: д-р Калина Топузова, лекар-специализант по ендокринология и болести на обмяната
Според Световната здравна организация (СЗО) 50% от населението на света ще проявява някакъв тип алергия до 2050 г. Увеличаването е значително, като имаме за сравнение процентите към 2024 г., които варират от 25 до 30%. Броят на анафилактичните шокове, регистрирани след хранителна алергия, се е увеличил пет пъти за десет години. Това е значително предизвикателство за общественото здраве: как можем да обясним тези явления и как можем да ги управляваме?
Причини: Нововъзникващите алергии, причините за тяхното нарастване, механизмите на биохимичните процеси, до които водят, са обширно поле за работа на научно-изследователските среди. Бихме могли да очертаем няколко основни фактора, които оказват комплексно влияние върху имунитета на човешкия организъм и върху нарастването на хранителните алергии.
- Свръхпреработените храни, които са основа на нашето хранене, генно-модифицираните храни;
- Нови хранителни навици и нови хранителни продукти, които включваме в менюто си;
- Фактори на средата, в която живеем. Увеличаването на вредните емисии CO2 и азотен диоксид (NO2), отделяни особено от дизеловите превозни средства, и настъпилите климатични промени несъмнено оставят негативен отпечатък върху нас, като увеличават заболявания като астма и алергии. От друга страна, стремежът децата да живеят във все по-чиста, почти стерилна среда води до това, че те се сблъскват по-малко с бактерии и вируси, които биха могли да укрепят имунната им система и чревната им микробиота;
- Дефицит на витамин D. Повечето популации по света не получават достатъчно витамин D поради различни причини, включително прекарване на по-малко време на слънце.
В Европа разпространението на хранителните алергии се оценява между 1,8 и 4,4%. Те засягат повече децата, отколкото възрастните. В Европа около 8% от децата и 3% от възрастните са засегнати от хранителни алергии.
Какво е хранителна алергия?
Хранителната алергия е дисфункция на имунната система с повишен имунен отговор срещу определени хранителни протеини. Имунната система ги разпознава като вредни и реагира чрез производство на антитела – имуноглобулин Е (IgE). IgE антителата играят централна роля в индукцията на алергични заболявания. Те се прикрепят към специални клетки – базофили и мастоцити. В резултат настъпва дегранулация на белите кръвни клетки, при което се активира освобождаване на хистамин и други медиатори на възпалителния процес. Хистаминът е отговорен за основните алергични реакции – от по-леки като хрема, кихане, сълзене от очите, уртикария до сериозен анафилактичен шок.
Новите хранителни алергени
Когато се храните в ресторант или когато пазарувате, вероятно следите за наличието на алергени в храната. Понастоящем само 14 алергена в списъка, създаден от Европейския съюз, трябва да бъдат докладвани на опаковката на хранителните продукти: прясно мляко, яйца, риба, морски дарове, дървесни ядки, фъстъци, соя, пшеница, целина, сусам, синап, лупина, глутен, сулфити.
Хранителен продукт се определя като алерген, ако е предизвикал над 1% сериозни анафилактични шока, които са регистрирани. На тази база са идентифицирани следните храни като нововъзникващи алергени: козе или овче мляко, елда, киви, грах, леща, кедрови ядки, пчелни продукти, алфа-галактоза.
Освен това, протеините на много плодове или зеленчуци споделят силни хомолози с поленовите протеини. По този начин индивид, чувствителен или дори алергичен към прашец от бреза, може да получи алергична реакция, когато яде череша, тъй като тялото му разпознава същия вид протеин. Тези поленови, кръстосани алергии стават все по-чести. Като основна причина се посочват глобалното затопляне и замърсяването на околната среда.
Проявената хранителна алергия не е присъда за цял живот. Алергиите към протеините на кравето мляко, яйцата или пшеницата са тези, които се появяват най-рано при кърмачетата и обикновено преминават в детството. Такива промени се наблюдават и при възрастните. Някои алергии, например към яйце, за които се смята, че изчезват естествено в зряла възраст, днес показват по-голяма устойчивост, докато други, като тази към фъстъци, за които се е считало, че продължават в зряла възраст, напротив, показват способност да изчезнат.
При проява на хранителни алергии или предразположение към тях, се съветвайте с вашия алерголог и следвайте неговите компетентни съвети!
Източници на информация:
Lopez CM, Yarrarapu SNS, Mendez MD. Food Allergies. [Updated 2023 Jul 24]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK482187/
J.W. Yunginger, S. Ahlstedt, P.A. Eggleston, et al. Quantitative IgE antibody assays in allergic diseases , J Allergy Clin Immunol, 105 (2000), pp. 1077-1084
Popescu FD. Cross-reactivity between aeroallergens and food allergens. World J Methodol. 2015 Jun 26;5(2):31-50. doi: 10.5662/wjm.v5.i2.31. PMID: 26140270; PMCID: PMC4482820.
Pauli G, Metz-Favre C. Cross reactions between pollens and vegetable food allergens. Rev Mal Respir. 2013;30:328–337.
Andersen MB, Hall S, Dragsted LO. Identification of european allergy patterns to the allergen families PR-10, LTP, and profilin from Rosaceae fruits. Clin Rev Allergy Immunol. 2011;41:4–19
