Автор: д-р Калина Топузова, лекар-специализант по ендокриналогия и болести на обмяната
През първата година (от 0 до 12 месеца) от своето развитие, децата удвояват ръста и утрояват теглото си от раждането, което определя високите потребности от енергия на килограм телесно тегло. Мазнините са най-богатият източник на енергия и осигуряват над два пъти повече енергия за функциите на организма, в сравнение с въглехидратите и белтъците. Те имат голямо значение за развитието на мозъка, нервната система, зрението, имунната система. Несъмнено най-пълноценното хранене на бебето е кърмата. Коластрата, а по-късно и кърмата съдържат всички хранителни вещества и енергия, необходими за този интензивен растеж и развитие на новороденото бебе, за неговата имунната система. СЗО препоръчва хранене на бебето до 6 месеца изключително и само с кърма, тъй като тя е перфектния баланс на хормони, ензими, витамини, минерали ,на всички необходими хранителни вещества.
Здравословна алтернатива на кърменето са адаптираните млека, които въпреки високотехнологичните методи на производство са преработен продукт и не наподобяват на 100% майчината кърма. Кърмачетата имат ограничени възможности да синтезират DHA (докозахексаенова), ALA (алфа-линоленова), ARA (арахидонова) и LA (линолова) , полиненаситени омега 3 и омега 6 мастни киселини, чието предназначение е да поддържат здравето и да стимулират развитието на мозъка, нервната тъкан и очите. Те се съдържат в кърмата , а в адаптираните млека се добавят. Базата на адаптираните млека е краве или козе мляко като обикновено мазнините от млякото се отстраняват и се добавят лесносмилаеми растителни мазнини.
Въпросите относно това какви мазнини са „добри“ и кои „лоши“ за бебето настъпват при въвеждането на различни храни, или така нареченото захранване. В тази стетия ще се опитам в синтезиран вид да посоча най-добрите мазнини, които бихте могли да използвате.
Рапичното масло съдържа полиненаситени мастни киселини и предлага най-добър добър баланс на омега 3 и омега 6.
Слънчогледовото олио е богато на витамин Е, дори повече от зехтина. Този витамин е много важен за укрепване на имунната система, така че е много важен за организма на бебето. Съотношението омега 3/омега 6 при него не е оптимален. Добър вариант, полезен и лесно достъпен е сами да си направите смес от 80% рапично +20% слънчогледово олио, която да добавяте към сготвеното ядене.
Лененото масло е най-богато на омега 3. То представлява идеален прием на липиди за вашето бебе като обикновено се дава в съвсем малки количества и в комбинация с други, например с рапично олио.
Зехтинът е богат на мононенаситени мастни киселини (олеинова киселина и омега 9), но също и на витамините А и Е. Може да се консумира суров или варен и придава много приятен вкус на ястията. Идеален е за запознаване на бебето с нови вкусове.
Използвайте следния ориентир за количества:
- 1 кафена лъжичка на ястие от 6/7 месеца/на ден
- 2 кафени лъжички между 9 месеца и 2 години/на ден
- 3 кафени лъжички на ястие между 2 и 3 години/на ден
Ядковите масла са богати на полезни мазнини, но тъй като се получават от ядки, а те са склонни да предизвикват алергии, за предпочитане е да ги давате с внимание след 1-годишна възраст.
Не изключвайте напълно маслото от детското меню. То е отличен източник на мастноразтворимите витамини А, D и Е. Добавяйте го сурово, една кафена лъжичка към сготвеното пюре или супа.
Липидите присъстват естествено в някои храни, като мляко, мазна риба, авокадо, яйчен жълтък, месо и др.
Киселото мляко е любима, традиционна храна за българската кухня. Когато го включвате в храната на бебето, избягвайте нискомаслените, силно преработени млека. Особено добър избор е козето кисело мляко като е препоръчително да се дава след 12 месечна възраст. При масленост 3,0-4,0% , козето мляко се усвоява практически на 100%.
Жълтъкът на яйцето е много полезен за малките бебета. Той съдържа 5 грама мазнини като 4 грама от тях са полезни ненаситени мазнини. Някои производители допълнително обогатяват яйцата с микроелементи и Омега 3, което още повече повишава тяхната хранителна стойност и ги прави още по-полезни за развитието на бебето.
Рибата обикновено е с ниско съдържание на наситени мазнини и богат източник на есенциални мастни киселини, което я прави здравословен избор, за най-малките. Добре е да започнете от немазните видове като пъстърва, ципура и ако детето ги приема добре да преминете към по-мазни риби като сьомга, тон. След въвеждането е добре да включвате рибата два пъти седмично като редувате: веднъж седмично по-мазна и веднъж седмично по-лека.
Когато говорим за храни, богати на полезни мазнини няма как да не включим и плодът авокадо, макар че той не е характерен за нашите ширини, а аз винаги съветвам храната за децата да бъде локална и сезонна. То е леснодостъпно, много богато на добри мазнини, витамин B9, K1, E, B5 ,лесно смилаемо, което го прави изключително полезна храна, необходима за правилния растеж на бебето още през първата година, ведага след неговото захранване. Около 77% от калориите на авокадото са от мазнините, които се съдържат в него. Основната част от тях е олеиновата киселина- мононенаситена мастна киселина, която е основен компонент и на зехтина. Неговото използване е лесно, необходимо е просто да изберете добре узряло авокадо, много добре да го намачкате и да го добавите към пюрето. Мазнините в авокадото са силно устойчиви, което ги прави удачен вариант и за термична обработка.
Нито едно от посочените мазнини няма перфектен състав затова за да осигурите оптимален прием на полезни мазнини ви препоръчвам:
- да използвате готови био смеси от мазнини, специално разработени за бебета
- да спазвате горе посочените количества
- да редувате различни видове мазнини
- да ги добавяте в суров вид, след като пюрето е вече готово, за да запазите всичките им качества
Храненето на бебето и малкото дете е изключително важно за неговото здраве и функционално развитие. Спазвайте принципите за разнообразие, полезни храни и естетика в поднасяне на храната. Влагайте в храната цялата си любов, защото чрез нея всеки ден, постепенно изграждате култура на хранене на вашето дете.
Източници на информация:
Huffman SL, Harika RK, Eilander A, Osendarp SJ. Essential fats: how do they affect growth and development of infants and young children in developing countries? A literature review. Matern Child Nutr. 2011 Oct;7 Suppl 3(Suppl 3):44-65. doi: 10.1111/j.1740-8709.2011.00356.x. PMID: 21929635; PMCID: PMC6860654.
El‐khayat H., Shaaban S., Emam E.K. & Elwakkad A. (2007) Cognitive functions in protein‐energy malnut
Hauner H., Vollhardt C., Schneider K.T., Zimmermann A., Schuster T. & mann‐Gassner U. (2009) The impact of nutritional fatty acids during pregnancy and lactation on early human adipose tissue development. Rationale and design of the INFAT study. Annals of Nutrition & Metabolism 54, 97–103
Hoffman D.R., Birch E.E., Castaneda Y.S., Fawcett S.L., Wheaton D.H., Birch D.G. et al (2003) Visual function in breast‐fed term infants weaned to formula with or without long‐chain polyunsaturates at 4 to 6 months: A randomized clinical trial. The Journal of Pediatrics 142, 669–677
Jensen C.L., Voigt R.G., Prager T.C., Zou Y.L., Fraley J.K., Rozelle J.C. et al (2005) Effects of maternal docosahexaenoic acid intake on visual function and neurodevelopment in breastfed term infants. The American Journal of Clinical Nutrition 82, 125–132
Ryan A.S. & Nelson E.B. (2008) Assessing the effect of docosahexaenoic acid on cognitive functions in healthy, preschool children: a randomized, placebo‐controlled, double‐blind study. Clinical Pediatrics 47, 355–362.
